Игри

Информация за страница Гергьовден

Повсеместно разпространен е обичаят в цялата страна на Гергьовден да се коли агне. Изборът на жертвеното животно винаги е различен. Понякога това е първото родено през годината агне. В други случаи пък се коли агнето на първата излязла от кошарата овца. Също така животното може да се избере според пола или цвета. В този случай се колят съответно първото мъжко и първото бяло агне. В миналото животното обикновено се коли в къщата край огнището. Тогава се е наблюдавало кръвта да не опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадае дали предстоящата година ще бъде плодородна. След заколването с кръвта се намазват челата и бузите на децата, за да бъдат здрави през цялата година. Останалата кръв се заравя в съд на чисто място. В миналото като нечисти места са се определяли бунищата, капчуците и други. В Западна България заколването се извършва край река и кръвта изтича във водата. След празника във водата се хвърлят и костите на жертвеното животно.

    Празничната трапеза на Гергьовден в повечето случаи е общо селска. Тя се прави извън селището на зеленина. Най-често това става при параклис, манастир или оброчище. След като се освети, на нея се носят печеното агне и обредните хлябове. Квасеното мляко и сиренето също са част от продуктите, които непременно се поставят на трапезата. За първи път през годината на този ден се яде пресен чесън, който също задължително присъства на трапезата. Край нея отново се изпълняват редица обредни практики. Те са свързани както с плодородието, така също и с брака. В някои източни райони на страната първоначално младите булки стоят прави край трапезата. Това се прави с цел „да станат високи конопите”, след което те хукват да бягат. През това време децата ги замерят с хлебни трохи за плодородие. На други места се замерят и младоженците, но с бучки сирене. На този ден кумът ритуално събува сватбените чорапи  на младоженката и сваля нейната връхна дреха. Вместо с носената до момента булчинска забрадка той я забражда с женска. На трапезата цари празнично веселие и се играят прочутите „гергьовденски хора”. Обикновено те се играят на песни, свързани с мотивите за Свети Георги.

     На Гергьовден по традиция след къпането в росата на връщане към домовете си хората берат свежи зелени клонки. С тях се окичват домашните врати и прагове, както и оборите и кошарите. Клонки се поставят и на завивките на децата и хомотите на добитъка. В Кюстендилска област момичетата берат репей, който слагат на дрехите си. С него впоследствие се лепят и момчетата. Правенето на люлки е друг обичай, който по традиция се прави на този празник. Те се връзват на разлистено високо дърво и момците люлеят момите. Това е съпроводено с диалози и песни. Освен люлки на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се претеглят. Това отново се прави съгласно вярванията, че ще бъдат здрави през годината. Според вярванията 6 май е особено подходящ ден за магии за обиране на плодородието от чуждите имоти.

eXTReMe Tracker